Време на вакуум

„Време на вакуум“ не е точно книгата, към която някой би посегнал случайно. Освен ако името на автора ѝ - Жил Липовецки (на френски) - не е непознато. Или пък не е препоръчана заради ключовите думи „философия“ и/или „индивидуализъм“ и не е част от някоя образователна програма (в университета).

Книгата е сравнително малка, 235 страници и е издадена през далечната 1996 от Университетско издателство "Св. Климент Охридски" с ISBN 9540708877.

Чете се бързо, въпреки че в началото създава усещане за затруднения при разбиране на написаното. Писана отдавна (и публикувана в края на 80-те години на миналия век) и звучи странно, предвид факта, че авторът пише, че живеем в консуматорско общество (интересно в какво ли живеем сега, според него).

Всъщност книжката е сборник с есета върху съвременния индивидуализъм и, както пише в пролога:

„[...]на различно равнище поставят един и същ общ проблем - разрушаването на устоите на обществото, на нравите и на съвременния човек, живеещ във века на масовото потребление, появата на непознати форми на социализация и на индивидуалност, отхвърлящи установените от 17 и 18 век насам. [...]“

„[...] Целта на процеса на индивидуализация е пълно скъсване с първоначалния период на модерното общество, демократично, почиващо на дисциплината, стремящо се към универсалност, моралистично, идеологично, служещо си с принудата и така разбираме, че е невъзможно да го сведем до промяна на вида в ценностите, дори това да е свързано с човешкия материал.[...]“

„[...] процесът на индивидуализация се свързва с краха на послушното приобщаване на човека към обществото, [...] той отговаря на зараждането на едно по-гъвкаво общество, основано на информацията, на събуждането на нови потребности, на секса и на „отчитането на човешкия фактор“, на култа към естественото, към сърдечността и хумора. Ето така действа процесът на индивидуализация като нов начин за обществото да се организира и да се ориентира, като нов начин за формиране на поведения вече не с принудителното изискване на подробностите, с възможно най-малко принуда и с най-много възможности за личен избор, с най-малко строгост и с възможно най-голямо желание, с най-малко подтискане и с възможно най-голямо разбиране... [...]“

„[...] политическият живот, производството, моралът, училището, семейството се стремяха да впримчат индивида в едни и същи правила като ограничават до краен предел предпочитанията и проявите на индивидуалност, да удавят индивидуалните особености в универсални и еднакви правила, независимо от това дали става въпрос за „общата воля“, условностите в обществото, повелята на морала, неизменните и стандартни закони, подчинението и саможертвата, изисквани от революционните партии. [...]“

„[...] Процесът на индивидуализация лансира и олицетвори нашироко една сновна стойност - тази на личната изява, на зачитане на индивидуалните особености, на уникалността на човешката личност, независимо от новите форми на контрол и на сплотяване, които бяха прилагани успоредно с това. [...]“

„[...] Получава се един вид колективен нарцисизъм: хората се срещат, защото си приличат, защото са ангажирани с едни и същи цели в живота. Нарцисизмът не се характеризира единствено с хедонистично самовглъбяване, но и с потребността да се обединиш с „идентични“ хора, за да бъдеш полезен и да предявиш нови правила, но и за да се освободиш, за да решиш интимните си проблеми посредством „контакта“, „преживяното“, чрез изкази в първо лице. Животът в асоциации действа като психоаналитичен метод. [...]“

На мен ми беше интересно и любопитно четиво, особено пречупено през призмата на социалните медии (които са социални науки, не технология). И правилното им разбиране и извличането на максимална стойност от тях (независимо дали като потребител или разработващ ги) може да се случи само ако се знае как функционират (извън технологията). Тази книга не дава конкретните отговори, но показва интересни модели за изследване.

Този блог не позволява на читателите си да публикуват коментари под материалите. Въпреки това оставянето на обратна връзка, мнения и коментари е ценно, важно и полезна за развитието, затова, ако желаете, можете да коментирате тази публикация в своя блог, в Google+ в Twitter, Facebook или където другаде решите и е съобразено с удобството, предпочитанието и комфорта ви.

Последният череп на маркиз Дьо Сад

Последният череп на маркиз Дьо Сад

17 април 2012

Африканският приятел

Африканският приятел

9 август 2012